Да помогнем на другите да осъзнаят предимствата на Пекин

Да помогнем на другите да осъзнаят предимствата на Пекин

Blog Article

Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на Закона за авторското право и сродните им права. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение и без поставяне на активен линк към оригинала е забранено.

Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето… Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село.

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.

Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.

Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…

Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и ??????? безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря.

Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.

Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.

По този начин започва една от най-хумористичните приказки от Елин Пелин. В нея слабоумните герои изпадат в най-невероятни ситуации, заради своята абсурдна глупост. Намират тиква на пътя и без да знаят какво представлява тя. Решават, че е яйце и започват подред да го мътят. Тиквата се търкулва извън погледа на глупаците.

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.